Пейзажите неусетно променят състоянията си: резедавата прозрачност на тревите се пълни с различните състояния на пролетта. Клоните на дърветата почват да натежават и вече не са толкова волни, за да ги люшкат ветровете.
От мансардата зеленото изглежда като облаци между кварталите. Сякаш небето, застроено с къщи и панелки, е долу и всеки момент оттам ще завали дъжд на обратно.
През стъклото светлината пада косо. Същински витраж със сцени от сътворението й, които се движат по вертикала и падат по пода на цветни квадратчета.
Магическа стая
Тук събираме от години семейни документи,чернови на ръкописи, фотографии, писма, пощенски картички.
Тук са и двете тетрадки, в които с дребен почерк, се разказва историята на една от прабабите ми, започнала в Кавала и станала градска легенда: за момичето, което тайно излизало на улицата
със свободно пуснати къдрици, вместо да ги сплете на плитки.
За момичето, приковаващо погледите на мъжете със стройната си фигура
и големи тъжни очи, които сменяли цвета си според времето - ту пъстри, ту кафяви, ту жълти, ту изумрудени. И за съдбовната среща с любимия в една снежна нощ.
После - за драматичното им бягството - от Бяло към Черно море.
Ненаписан любовен роман
Старата библиотека тежи от книги, които качваме, за да направим място
вкъщи за нови. Специални рафтове има и за издания, станали библиографска рядкост.
Въздух, събиращ мирисите на миналото
Върху старомодното бюро стои разтворена книга. Явно, последния път,
когато съм била тук, съм забравила да я върна. Изданието е от 1939 година –
„Любовь и поезия” на проф. Александър Балабанов. Има и посвещение с автограф от него.Проф. Балабанов анализира поезията на древните елини.
С листче съм отбелязала абзац, в който той разсъждава, защо в съвременния свят образовани нации мислят, че поезията е ненужна, даже пакостна. В класическа Гърция никой никога не се е съмнявал в необходимостта от „дара на музите”.
Мисля си за днешното време. За поезията, за която не се говори, за да могат днешните Алекови герои да ни учат как се пише и какво да четем.
През отворената капандура слънцата на април завладяват тавана и полека-лека стаята се завъртва около тях.
Следобеден космос. С една планета. В просветена галактика.
Публикувано в Public Republic
