Следобедът няма мярка за цветовете.
 Сигурно мъртвите дават прошка
 и затова земята не се съпротивлява.

 Кротко никнат нагоре
 скулптури от слънце,
 изваяни върху Партеноните на сезона.  
 И сенките им ги повторят.

 В удължено зелено.

 Като с тънък конец
 издишванията им се хващат за небето.
 Здрач – с хвърчила от звезди. 

 На една луна разстояние от теб.