Усещате ли понякога, че когато сте сами, вкъщи някой присъства? Обикновено се случва във времето на здрача, когато всичко, и наоколо, и в теб е възможно. Затова с кожата си улавям движенията на нещо невидимо, което раздвижва въздуха: разпръсква го като фокусник и после го събира, сякаш изплита за миг паяжина.

Любовна люлка за двама.

Незапалената лампа наподобява призрачна дневна луна
и всеки стих от тесните листове върху масата искри със свое сияние. И светлината в стаята се променя: от пурпур -
до наситено зелено, после виолетово,
за да премине от морско - в дрезгаво синьо.

Различните състояния на залеза.

В този точно час чувствам лек допир. От вятър. Или от пера. От разперване на криле. Ангелът. Защо е тук?
За да постоим заедно. Да помълчим.
И да послушаме звуците на здрача.

Знам, че ще остане докато ъглите на стаята се напълнят с мрак.

И докато изгрее зората и над твоя хоризонт.

Сп. “Факел”