Снегът е вече тук.  
Следобедът, вече пренаселен от него, просветва.
Светът се затваря между подвижни бели отвеси.

И ние влизаме в ново измерение.

Цепнатините на небето се запълват със сняг.
И сумрачното преддверие на здрача засиява.
Сега е най-дългият зимен ден.

Свободни сме като въздуха наоколо.

Стаята се намества в тихо ъгълче
сред сребърните висящи градини.
По прозореца се редят снежинки, пера, лед.
Не се чува нито шепот, нито суетене.

От шкафа внезапно се търкулва райска ябълка.
В леглото.

В часа на любовта.