Ако наистина приближава Края на света,
искам да те запомня.

Отново е февруари
и съм в онази студена стая -
в средата на оцелял облак.

През прозореца гледам снежинките
да чертаят пунктири по стръмнините надолу.

Земята още не ни е отминала.

Дълго ще остана в това небесно общежитие.
През решетката на висулките,
вече виждам как се ражда новото Сътворение:
от призрачния хаос, през ледниковия период,
до времената, когато пустините
се превръщат в райска градина.

Там те чакам.