В помръкналия следобед - опушена черква,
стенописите са с обичайните сцени:
Върху купола кацва гълъб и от перата му
здрачът капе със синьо безразсъдство.
Дървото с двете ябълки отсреща приближава.
Адам и Ева тичат да се скрият под короната.

И дъждът е все същият. 
В пеещите му пространства има място:
За  далечния  хребет с извивка на женско рамо.
За сълзите – стръмно зелени от север. 
За четирите сезона и след тях.

И за тъгата под кроткия облак
има място под дъжда.

из книгата "Свободни като въздуха"