За пет дни преминах през различни пейзажи.
Някъде изгряваха, другаде се разтваряха в мъглите
като аспирин във вода. Затова въздухът лекуваше и
кашлицата, и душата. Прекосявайки дъжда тази вечер,
не виждах магистралата. Пътувах сякаш със затворени очи.
Усещах мракът как полека-лека попива в мен - 
тъмна влага, не от въздуха, а от очите ми.
Вече съм тук.