В териториите на дъжда светът е друг.

Небето – пропукан свод,
върху кварталните дървета се крепи -
антична колонада, украсена с облаци, вместо богове.

В дрезгавината на дъжда миналото става настояще.
Всяка буква и число под удара на капките,
изгубват ясните си очертания и таен смисъл.

След дългото очакване и бъдещето, 
измокрено до кости, си е тръгнало. 
Отдалечава се, преди да разгадае предсказанията,
кодирани в кръга на някой древен каменен часовник.

В сумрака на деня дори април е друг -
зелени са единствено пейзажите в очите ти.
И без чадър вървя, вървя към тях.

из книгата "Свободни като въздуха", 2014