плете тънки мрежи унесено.
И мечтае за нещо свое преди да заспи.
Като погледна насреща,
усещам, че точно тук,
където съм, нямам спомени.
Времето така се е разбъркало,
че сега е вчера, а утре е днес.
През сребърните нишки на паяжината,
виждам пространството различно:
уж мога да го докосна, но е недостижимо -
увито е в сияен копринен пашкул.
Още малко и аз ще съм хваната,
заедно с настъпващия здрач
в примамлива свилена примка.
Какъв е този доброволен плен:
за хълма, за дърветата, заябълките,
удрящи нестройно тревите.
И за тръпчивите упойващи мириси.
Това е хамакът на нощта.
Още малко и луната щеизскочи,
следвайки лъскавата нишка.
И тя ще се залюлее в нашия ритъм -
леко, напевно, гальовно.
Заспи и ти в този свят, мили,
влез в него като в друга епоха,
по-щедра и от митологията.
И бълнувай свободно
имена на богове, герои и предатели.
из книгата "Свободни като въздуха", 2014