Мълчание ни е затворило. 
В неговата територия свършва рая
и започват пристройките на ада. 

В края на деня.
Здрачът полита напред. 
Завладява въздуха. 
Той не е просто предсърдието на нощта,
а преминаване от живот - към смърт.
Затова времето сега е миг, 
век и самата вечност.

Но на самия ръб на нощта,
ангел ще излезе от приближаващия облак.
И крилете му ще засияят като две луни. 

Тогава пейзажът се връща. 

Из книгата "Свободни като въздуха", 2014