плете тънки мрежи унесено.

Мечтае за нещо свое преди да заспи.
 

Като погледна насреща, 
усещам, че точно тук, 
където съм, нямам спомени.  

Времето така се е разбъркало,
че сега е вчера, а утре е днес.  
 

През сребърните нишки на паяжината, 
виждам пространството различно: 

уж мога да го докосна, но е недостижимо -

увито е в сияен копринен пашкул.
 

Още малко и аз ще съм хваната,

заедно с настъпващия здрач
в примамлива свилена примка.

Какъв е този доброволен плен:

за хълма, за дърветата, за ябълките, 
удрящи нестройно тревите.

И за тръпчивите упойващи мириси.

Това е хамакът на нощта.  

Още малко и луната ще изскочи, 
следвайки лъскавата нишка.

И тя ще се залюлее в нашия ритъм - 
леко, напевно, гальовно.
 

Заспи и ти в този свят, мили,
влез в него като в друга епоха,

по-щедра и от митологията.

И бълнувай свободно
имена на богове, герои и предатели.

из книгата "Свободни като въздуха", 2014