Прочетен: 836 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2015 18:16
разпукала какавидата си. Иска ми се да непропусна този изначален миг,
в който тя се измъква от нощната коруба и пърхаща и лека,
заема с крилете пространството.
Светлината в очите ти. Тя ме разбужда. А сънят продължава в друга нощ.
И в следващи, напълно достоверни пейзажи, които се движат из сезоните,
а понякога - и в четирите едновременно: След елегичния зимен плаж,
ниското сумрачно небе става различно – ослепително зелено
от сиянието на разлистените дървета.
Оттатък парка пък, асфалтът излъчва цялата събрана горещина на август
и сандалите потъват в меката му същност.
Стъпките ни остават там до следващото лято.
След завоя на улицата, знаците на октомври трепкат във въздуха -
стотици рижи изгреви, само за тези, които са се посветили на есента.
Хоризонтът тук не е предела на сезоните.
Зад линията му продължават сцени - в помпейско червено.
Тази сутрин си спомних за една друг октомври, огрял далечен хълм.
Листата падаха, упорити и последователни,
следвайки покривите на запуснатите отдавна селски къщи.
Златните им оттенъци искряха - същински ореоли около пропуканите керемиди.
Напомняха на библейска обител, изографисана върху стените на старата черква,
от която е оцеляла през вековете само камбанарията.
И днес това място съществува - в покрайнините на рая.
На границата между два свята.
Сп. „Факел”
5,11