Чакам по течението й
бялата, синята, виолетовата, златната.

После  засиява зелената.
Разрежда я само въздухът
държан от сънното небе -  
крепостна порта,
преди вавилонската.

По дъно на пейзажа искрят 
изумрудени украшения – днешните локви.
Облаците - самородни кристали, 
проблясват при всяко движение.
Сменят формата и големината.
Истински калейдоскоп.

А когато се плъзне здрачът любовно
по хълбока на хълма,
се виждат ясно родилните,
вече ръждиви петна на луната.

Игра на цветовете -
в зоната между два сезона.

из книгата "Свободни като въздуха", 2014