На този ден е роден Христо Фотев – поетът, който обичам от дете. 
От години мечтая да замина по това време за родния Бургас. 
Иска ми се да повървя из улиците на града, да се разходя по пясъка
на самотните все още плажове, да слушам звуците на морето, 
да помисля, да снимам. 
В раницата ми отдавна стои неговото „Пристанище” - 
за всеки случай, ако внезапно тръгна към възпятия от него кей.

Помня, след училище, често го срещах по улица "Александровска” .
Вървеше унесено, „в обятията на самия Март”, стъпвайки леко 
„на тънкия му слънчев лъч”. И сега виждам силуета му – 
тънък и изящен, завършващ с ореол от дългата му разрошена от вятъра коса.

Благовещение. Денят на добрите новини. Дори облаците мирно -
по двойки, се оттеглиха още в единайсет часа от небето.
Следобедът просветна, а здрачът се забави. 
После нощта издиша мрак на пресекулки. 
Сигурно, за да запълни прецизно пространствата между прозорците. 

Тържествен пейзаж – подреден от почти еднакви кутийки. 

Публикувано в Public Republic