Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2015 03:50 - Елегично
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 782 Коментари: 1 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тихите часове. Тези, в които идва тъгата. 

Прониква в мен заедно с въздуха. 
Усещам дори вкуса й. Устните тръпнат.

 
И симетрията на пространството се срива. 
Пропукват се правите ъгли, стените по перпендикуляра. 
Светлата черта на хоризонта се прекъсва. 
Като след земен трус пропадат житейските правоъгълници. 
И тонове безсмислени  думи, възклицания, образи, обещания, изчезват. 
Руините на делника, като антични статуи, потъват в зейналите пластове. 

И тогава поглеждам нагоре. Небето е различно. 
Виждам звездите без очила.
Премигват като очи, в които е влязла прашинка. 
А след нея тръгва сълзата. 

Нощта полека-лека се прояснява. 
Уличните лампи необяснимо се включват - 
съвсем като съзвездия от друга галактика. 
А аз ставам не само съзерцател, но и техен пазач.

Защото нощта е вътрешният джоб, в който скривам тайните си. 
И тъгата.  

Няма стара, днешна и утрешна тъга. Тя е една. 
И когато си тръгне в зората, сигурна съм, 
че чувам как се отдалечават леките й стъпки.

сп. "Факел"
 

image



Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stefanmilev - Толкова е хубаво -
02.03.2015 18:19
" Защото нощта е вътрешният джоб, в който скривам тайните си.
И тъгата. "
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1709526
Постинги: 2320
Коментари: 1256
Гласове: 6253
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол