Бургас е в мъртвия сезон отдавна. 
Декември. На мъглата силуета
измества плажовете бавно
в покрайнините на небето.

Летището е вече пусто. 
Случайни пришълци приема.
Над пистата дъждът се спуска 
без разписание навреме.

А корабите се товарят
с мъгли и дъжд. И упорито
пространството не отговоря
кога ще бъде пак открито. 
 

ІІ.

Зима е. Поне веднъж, 
и тук снегът да се предчувства.
Но сбъдват се прогнозите за дъжд 
и нищо друго няма да се случи.

И нищо няма да се промени. 
Обви мъглата и морето.
А въздухът - изронен вече бряг,
държи се за дъждовните въжета.

 
из книгата "Свободни като въздуха"