Бургас в мъглата пак заплува.

Неясно, бързо и неточно

картини смътни се редуват.

Наоколо е само здрачът.

Морето свърши ли - небето

ще среже острата ни мачта.

И ще отплува битието.

А дъждовете пак се спускат

безпаметно. И без умора.

Как светят пясъци и люспи,

погледнати сега отгоре!

Най-нежният сезон започва.

Бургас в мъглата пак ще плува.

И винаги съм тук нарочно: 
 

Да мога да се натъгувам.

из "Свободни като въздуха"