като самотен гълъб

       се спуска сянката на облак.

         Под крилете му помръкна листът.

                                   Перата. Редовете.

                                         Докато вятърът го духне.

                                           И внезапно примигнат думите.

                                                                        После и очите ти.

из "Свободни като въздуха"