Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2014 00:18 - Златната стая
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 454 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 09.11.2014 06:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В самия края на март. Последната неделя.

Пролетта вече променя състоянията си:
резедавата прозрачност на тревите постепенно
се пълни с различните оттенъци на зеленото.
Клоните на дърветата незабелязано ще почнат да натежат
и няма да са толкова свободни, 
за да ги люшкат с лекота ветровете.
 

Искам да погледна пейзажа отгоре. 
Затова - по стълбите, но не към идващия облак, а към мансардата.

Тук се събират с години семейни  документи,чернови на ръкописи, 
фотографии, писма и пощенски картички от всякъде.  
Тук са и двете тетрадки, в които със дребен наклонен почерк,      
се разказва вълнуващата любовна история
на една от прабабите ми, започнала в Кавала.
За девойката, с двете тежки плитки, 
която често излизала на улицата с пусната коса, 
защото не можела да сплете непокорните си къдрици. 
За девойката, с приковаваща погледите осанка
и с големи тъжни очи, които сменяли цвета си според настроението й. 
За съдбовната среща с любимия в една снежна нощ. 
И за бягството - от Бяло към Черно море.

Драма, достойна за роман.

Старата библиотека тежи от книги, които качваме,
за да направим място вкъщи за нови. 
Специални рафтове има и за издания, 
станали библиографска рядкост.
 
Обичам мириса на миналото.
 

Върху старомодното бюро стои отворена книга. 
Явно, последния път, когато съм била тук,
съм забравила да я върна. Изданието е от 1939 година – 
„Любовь и поезия” на проф. Александър Балабанов.
Има и посвещение с автограф от него.


Проф. Балабанов анализира поезията на древните елини. 
С листче съм отбелязала абзац, в който той разсъждава, 
защо в съвременния свят образовани нации мислят,
че поезията е ненужна, даже пакостна. 
В класическа Гърция никой никога не се е съмнявал
в необходимостта от „дара на музите”. 

Мисля си за днешното време, 
в което за поезията често се говори на висок глас,
обикновено с чаша на маса в шумна компания.

През отворената капандура
слънцето се процежда на капки. 
През тях прашинките, завладели отдавна тавана,
изглеждат като варак, който полека-лека
покрива стените, скосения таван, пода и ъглите.

Златната стая. Само в този следобед.

 Публикувано в Public Republic 

 

image



Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stefanmilev - Браво,
11.11.2014 07:35
златно перо!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1710273
Постинги: 2320
Коментари: 1256
Гласове: 6253
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол