Постинг
08.11.2014 19:57 -
Списание "Думите"
Приятели, това е истинска среща с поезията:
ПОКАНА ЗА ПРЕМИЕРА
„СВОБОДНИ КАТО ВЪЗДУХА“ ОТ ВИОЛЕТА ВОЕВА
Greenwich Book Center, София, "Витоша" 37
На 20 ноември 2014 г. от 18,30 ч.
д-р Кристин Димитрова и ИК „Ера“,
ще представят поетичната книга
„Свободни като въздуха“ от Виолета Воева
Иван Цанев за книгата:
„Свободни като въздуха“ е книга за любовта –
за „любовта, която прави живота грамотен“.
Тук сезоните са отделни състояния на душата,
а пейзажите не са просто „силует и география.“
Между куплетите трепкат цветовете на листопада,
шепнат в рими снеговете, чуват се мелодиите на дъжда –
„само за колекционери на звуци“.
Поезия на пространството, с образи,
някои от които са истинско откритие.
Модерна поезия, която „отвътре свети“.
ВИОЛЕТА ВОЕВА
ПРАШИНКА
Нямам друго за тъгата,
освен двата облака в очите ти
преди да станат дъжд.
СТЕНАТА
Спри звука.
Нека заедно да чуем тишината.
Дъхът ти вече раздели пространството
и в процепа му после
зората ще изгрее.
Сега отвън е тъмно, но отвътре свети,
защото миналото влиза,
а бъдещето вече е заминало.
Спри звука.
И тишината нека да опре в небето.
Ще се облегнем на стената й
и заедно ще я послушаме.
И въздухът ще ни разделя само.
МЯСТО ПОД ДЪЖДА
В помръкналия следобед – опушена черква,
стенописите са с обичайните сцени:
Върху купола кацва гълъб и от перата му
здрачът капе със синьо безразсъдство.
Дървото с двете ябълки отсреща приближава.
Адам и Ева тичат да се скрият под короната.
И дъждът е все същият.
В пеещите му пространства има място:
За далечния хребет с извивка на женско рамо.
За сълзите – стръмно зелени от север.
За четирите сезона и след тях.
И за тъгата под кроткия облак
има място под дъжда.
PS Благодаря на сп. "Думите" и на поета Владко Попов! (В В)
ПОКАНА ЗА ПРЕМИЕРА
„СВОБОДНИ КАТО ВЪЗДУХА“ ОТ ВИОЛЕТА ВОЕВА
Greenwich Book Center, София, "Витоша" 37
На 20 ноември 2014 г. от 18,30 ч.
д-р Кристин Димитрова и ИК „Ера“,
ще представят поетичната книга
„Свободни като въздуха“ от Виолета Воева
Иван Цанев за книгата:
„Свободни като въздуха“ е книга за любовта –
за „любовта, която прави живота грамотен“.
Тук сезоните са отделни състояния на душата,
а пейзажите не са просто „силует и география.“
Между куплетите трепкат цветовете на листопада,
шепнат в рими снеговете, чуват се мелодиите на дъжда –
„само за колекционери на звуци“.
Поезия на пространството, с образи,
някои от които са истинско откритие.
Модерна поезия, която „отвътре свети“.
ВИОЛЕТА ВОЕВА
ПРАШИНКА
Нямам друго за тъгата,
освен двата облака в очите ти
преди да станат дъжд.
СТЕНАТА
Спри звука.
Нека заедно да чуем тишината.
Дъхът ти вече раздели пространството
и в процепа му после
зората ще изгрее.
Сега отвън е тъмно, но отвътре свети,
защото миналото влиза,
а бъдещето вече е заминало.
Спри звука.
И тишината нека да опре в небето.
Ще се облегнем на стената й
и заедно ще я послушаме.
И въздухът ще ни разделя само.
МЯСТО ПОД ДЪЖДА
В помръкналия следобед – опушена черква,
стенописите са с обичайните сцени:
Върху купола кацва гълъб и от перата му
здрачът капе със синьо безразсъдство.
Дървото с двете ябълки отсреща приближава.
Адам и Ева тичат да се скрият под короната.
И дъждът е все същият.
В пеещите му пространства има място:
За далечния хребет с извивка на женско рамо.
За сълзите – стръмно зелени от север.
За четирите сезона и след тях.
И за тъгата под кроткия облак
има място под дъжда.
PS Благодаря на сп. "Думите" и на поета Владко Попов! (В В)