Къщата е издигната върху хълм от мрак.

Звездите отдавна са изключени

като улични лампи след полунощ.

Луната е обърната с тъмната си страна.

Уморени музиканти

след дълго свирене са щурците.

Вече са прибрали инструментите.

Вятърът духва фенерите

на кварталните светулки.

Колите карат с изгасени фарове.

По мокрите пътища на тъгата.

В прозорците на тъгата

виждам отразена ярката си рокля.

Кръвта й полека се стича

към черните плочки на пода.

Сянката ми се движи по стълбите.

Надолу - по тънката червена линия.

Към приземието.

В заключената къща на тъгата. 

из "Свободни като въздуха"