Сякаш някой  е очертал долната и горната граница. 
В ниското, оранжът на шумата,
блести с тънката си черта. 

Странна нощ от два цвята – топъл и студен.  
Опитвам се да я събера в едно изречение, 
като внимавам да не сбъркам
сегашно историческо време с бъдещето.

В текста не подценявам пунктуацията. 
Тя е от знаци, които изострят смисъла, 
отделят контекста и посочва чувствата. 

Но напоследък, от суеверие, 
пропускам на финала точката  
За да продължа
недоизказаното 

И любовта, 
която прави живота грамотен

из "Свободни като въздуха"