Мракът става друг:
живо същество, което ме обгръща. Га̀ли.

Топло. Тихо.
Чувам само как тревите се движат. Растат.
Как диша учестено разбудената липа,
когато катери етажите на въздуха.

В тъмното единствено проблясват светулки.
Местят пространството свободно:
нагоре – надолу. Бързо. Бавно.
Рисуват странни фигури -
тайнописи за посветени.

В пейзажите на последния куплет.