Небето – пропукан свод,
на кварталните дървета се подпира -
антична колонада, украсена с облаци, вместо богове.

В дрезгавината на дъжда миналото става настояще.
Всяка буква и число под удара на капките,
изгубват ясните си очертания и таен смисъл.

След  дългото очакване и бъдещето,
измокрено до кости, си е тръгнало. 
Преди да разгадае предсказанията,
кодирани в кръга на древен каменен часовник. 

В сумрака на деня дори април е друг -
зелени са единствено пейзажите в очите ти.

И без чадър вървя, вървя към тях.

из "Свободни като въздуха" 

Инсталация 11,5