Постинг
08.07.2014 22:43 -
Не отивай по-далеко от любовта
Бурята помете лятото. Сигурно и безмилостно. Само за една нощ.
Светкавици разцепиха мрака. Оголиха се пукнатините на делника.
Сякаш някой фотографира в тъмното кръговете на ада.
Чува се вятърът, който съска и плюе клони, листа и прах.
Пейзажът вън е нарязан на късове -
в убийствено синьо и катранено черно.
Сезонът се срина. В този хаос, земята по библейски е пуста.
Изчезва бавно веществото на материята.
И светът отново се ражда. От безпросветната пустош.
Защото неосветено е отвъд теб. И нищо не бунтува тишината.
Празните обятия на въздуха са хладни и неразпознати от мен.
Забравих миналото си.
Сега трябва да потърся
потъналата преди хилядолетия родна Антлантида.
Из "Свободни като въздуха"
Вълнообразно