по несбъднати течения.

Лято. Вятърът пладнува. 

Дълго. И без угризение.

Сенките ни като риби

плуват в светлината вяло.

И не можем да отбием

маранята подивяла.

А небето –място празно,

оградило е пейзажа.

И слънчасали опасно

още вярваме в миражи.

Из "Свободни като въздуха"