Постинг
19.06.2014 22:30 -
Място под дъжда
В помръкналия следобед - опушена черква
стенописите са с обичайните сцени:
Върху купола кацва гълъб и от перата му
здрачът капе със синьо безразсъдство.
Дървото с двете ябълки отсреща приближава.
Адам и Ева тичат да се скрият под короната му.
И дъждът е все същият.
В пеещите му пространства има място:
За далечния хребет с извивка на женско рамо.
За сълзите – стръмно зелени от север.
За четирите сезона и след тях.
И за тъгата под кроткия облак
има място под дъжда.
Из "Свободни като въздуха"