Постинг
14.05.2014 12:56 -
Стихотворението
Отворя ли страница с обичано стихотворение,
винаги имам усещането, че не съм го чела.
Унесено тръгвам. След завоя, потъвам в тунел.
Дим, прах, сажди.
Аз съм само издухано от вятъра перце,
излетяла от прозорец на влак.
Мракът тук е различен. И ставам друга.
Но когато въздухът се оживи, отново стъпвам на земята.
Чувам как тревите растат и разбудената липа диша.
Следвам тънката нишка на уханията в полетата на нощта.
Единствените светлинки са светулките,
които се движат свободно: нагоре – надолу,
надясно– наляво, бързо и бавно
в пейзажите на последния куплет.
винаги имам усещането, че не съм го чела.
Унесено тръгвам. След завоя, потъвам в тунел.
Дим, прах, сажди.
Аз съм само издухано от вятъра перце,
излетяла от прозорец на влак.
Мракът тук е различен. И ставам друга.
Но когато въздухът се оживи, отново стъпвам на земята.
Чувам как тревите растат и разбудената липа диша.
Следвам тънката нишка на уханията в полетата на нощта.
Единствените светлинки са светулките,
които се движат свободно: нагоре – надолу,
надясно– наляво, бързо и бавно
в пейзажите на последния куплет.
