Снегът вали, вали нагоре.
Отвесите на мрака качва.
Кварталите на ада побеляват
в единайсет нула пет.

Снегът вали нагоре.
Да можеше да спре
на някой покрив там.
До гълъб или ангел.
До тъгата
да можеше да спре.

И няма свод нощта.
Снегът вали нагоре.
От облака стърчат
кубетата на „Невски”.
Площадът е покрит с пера.
И на небе мирише.
Снегът вали, вали обратно
в единайсет нула пет.

За пръв път попадам в свят, в който небето е прощад, а площадът - небе. Великолепна и вълнуваща образност!

и да направи така, че даже и "Кварталите на ада" да побелея в единайсет нула пет."
А колко е хубаво това с покрива отвъд - върху който са накацали гълъб, ангел и тъгата!

с този сняг, който вали нагоре - тъжно, красиво, изящно...