искам да запомня  всичко за любовта. Искам да те запомня.  
Сигурно пак ще е февруари и ще съм в онзи студен таван -
в средата на оцелял облак. 
Ще гледам през капандурата как снежинките чертаят по въздуха пунктири,
с които маркират вертикалните пътеки надолу.
За да  видя, че земята все още не ни е отминала. 

Дълго ще остана в своя небесен таван и през решетката на висулките,
ще наблюдавам как се ражда новото Сътворение  -
от призрачния  хаос, през ледниковия период, до времената,
когато пустините ще се превърнат  в райска градина. 

Там ще те чакам.