Градското врабче – безгрижно божие творение. Почти незабележимо, но без него пейзажът никога няма да бъде завършен.

Живее във всички сезони. Беззащитно и дребно, всъщност то е жилаво и несломимо.  И днес не се изплаши от внезапния стягащ костите студ. Кацна на ореха и стоически понесе властните движения на снега.

Въпреки предупрежденията в седмичната прогноза за времето. Въпреки вихрушката, която безпаметно удряше голите клони. Сигурно, за да го накаже и прогони от маркираното от нея пространство.Или за да не бъде единствен очевидец на тръгналата към нас вече зима.

Градското врабче - малка, свито топла топка, паднала от небето. Ангелче, посивяло от софийския смог. Гледа ни с очи, събрали цялата вселенска тъга.
Градското врабче - свободно божие създание. Избрало е виелицата за своя обител. И я изпълни с живот.