Звън на дъжд в сезона на промените.

С удар ще размаже на пейзажа акварела.
И на сън листата все растат зелени.
Не скучае лятото в неделя.
 

А следобедът забравя да си тръгва.
Облак плъзва натежал овал в небето.
Светлината от тъга помръква
и смалява даже на дървото силуета.
 

До нощта остава още много време.
Звуците изкачват въздуха с последни сили.
Вече горе, уморени, в тишината дремят.
После падат шумно, сякаш са препили.
 

Звън на дъжд в сезона на промените.
Вятърът разплисква с нежност мрак и капки.
През стъклото виждам смътно от зеленото.
A сърцето тръпне вън само - без шапка.