Прочетен: 907 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2012 20:51
Стихотворението
Отварям от време на време любимо стихотворение.
Всеки път имам усещането, че никога преди не съм го чела:
Вървя по непознат, обрасъл с треви, храсти и самота път.
В тъмното се лутам из сенките му и извивките на завоите,
спъвам се в коренете, чувствам неравностите на земята
и чувам шумоленото, идващо по вертикала от листопада.
Камъчетата влизат в обувките ми, калта тежи на подметките.
Диво място, със зашеметяващи аромати на билки. И с опиващ горчив вкус.
Нощта се върти като планета в космоса.
Малки огънчета, като от запалени цигари са светулките, които движат тихо мрака.
Нестройно - ту бързат, ту се бавят. Рисуват и пишат във въздуха.
Пейзажите в последния куплет оживяват. После, фенерите угасват един подир друг…
Сълза
Забравата. Ако продължава да напомня за себе си, значи, че все още не е преодоляна.
Забравата е другото, тъжното лице на любовта.
Когато погледна антична глинена маска, виждам и усмивката, и сълзата…
Не искам да изтрия сълзата. Искам свободно да пресича лицето ми.
Както дъждът, който идва и си тръгва, чертаейки отвесите на небесната стълба.
Сълзата изкачва всеки път мъчително стръмнината от сърцето до очите.
Извира от дълбокото, после, преодолявайки сипея, продължава катеренето нагоре.
А сърцето тупти в очакване тя да стигне върха.
Сълза в очите…Искрящ самороден кристал, озаряващ лицето.
Леща, през която се виждат простите вещества в нас.
Светещ къс от небето – метеор за носталгици.
Орехът
Старият орех срещу прозореца -
отворено зеленото небе.
Обгръща ме цялата – като дреха.
Понякога тя е малката кадифена рокля за излизане.
Друг път е просто ушита мека роба само за вкъщи.
Има дни, когато става бляскава ризница срещу подлото делнично зло.
За мен пространството тук е самата естественост, нищо, че е малък къс от квартала.
Той е въздухът, който вдишвам, виждам, слушам, мириша, чувствам, обичам, живея.
С часове гледам този натурален и безхитростен свят от живо зелено.
Няма го в никоя географската карта, нито в гида на града.
Няма го в общински списъци. Няма го и в уикипедията.
Сигурно е отбелязан в някой космически пътеводител за пътуващите мечтатели.