Забравата       

 

Забравата. Ако продължава да напомня за себе си, значи, че все още не е преодоляна.

Забравата е другото - тъжното лице на любовта.  Затова когато погледна антична маска, виждам и усмивка, и сълза… 

Не искам да я изтрия. Искам свободно да пресича лицето ми. Както дъждовна капка, която първо чука на прозореца и после чертае с мокрото си нокътче пътека.

Сълзата изкачва всеки път стръмнината - от сърцето до очите. Задъхва се, често пада,  после се издига с мъка, но преодолява сипея и продължава нагоре.

А сърцето тупти, удря нестройно - до пръсване, в очакване тя да стигне върха и после да се търкулне надолу по бузата.  

Има ли нещо по-красиво от сълза в очите:

праисторически кристал, озаряващ  световете  наоколо

отпечатък на снежинка върху лист

звън на вятър в мида

светещи извивки на море

блясък от перо на ангел

звезда -  запалена свещ във въздуха 

луна, наместо фар в нощното небе.

Запалена лампа в тъмното

под която се виждат ясно простите вещества в нас.

От една единствена сълза.

 

"От една единствена сълза" е светлината наоколо...Не мога да намеря думи, за да коментирам този невероятен текст. Благодаря!

За "простите вещества в нас", които не виждаме, не чувстване, не слушаме, защото се мислим, че сме много сложни! А под светлината на сълзата, можем да видим един цял свят, стига да знаем! Благодаря!

Няма пълна забрава!...:))

Под една сълза, може да се види цял един свят, защото е чиста, свободна, храбра!
Тъй като не се регистриран в блога, коментарите ми излизат като анонимни, извинете - Алекс Стефанов

Чисто, чувствено, проникновено!
Поздрави - Филип

Дали многото сълзи обгръщат непримиримостта в костюма на безпомощност?
Незабравата възкресява ли убитата любов?

Вълнуващ рисунък на една сълза, събуди дремещи размисли...понякога е най-добре да не помним - по-малко боли!
Но не може!:)
Привет, нежна поезио в проза!:)))
Радвам се, че те намирам отново, все така пастелно-люлякова!