Дългата светлина на лятото

 

Под дългата светлина на лятото чета без очила. Следобедът е ярък и всеки негово ъгъл виждам - дори на паяжината тънкия конец, небрежно проснат на високото.

Дългата светлина на лятото сякаш е без граница. Не бих могла пеша да стигна края.

Един трамвай отива и се връща всеки ден, а после цяла нощ на колелото си почива.

 

Под дългата светлина на лятото светът изглежда по-различен. Досущ далекоглед: кълбото прах прилича на гнездо, забравено от птиците - до облака случаен.

И силуетите на сенките са други – приличат ми на пришълци, дошли наистина от бъдещето.

А релсите на влака разтягат стълбата си до крайната си гара - на перона до небето. 

 

Под дългата светлина на лятото обичам.

                                                                 И обичам

                                                                       обичам

  

 

Обичай!... :))

А аз обичам твоите есета, прекрасни са!

Приятели, това си е истинско стихотворение - удря право в сърцето! Благодаря!

Обичам изящните текстове - а това е стихотворение в бял стих Страхотно е!

Аз съм от редовните фенове на блога.
"Под дългата светлина на лятото светът изглежда по-различен" и едва сега го видях. Благодаря!