Октомври с листопадите си…Издигнал е стени - бляскави и недостъпни, чак до облаците. И под златната обсада, пейзажите изглеждат с напълно недействителна хубост, сякаш са измислени от мен самата…
Като обсебена съм от багри, тонове, отблясъци. Опитвам се да разчета светещите им йероглифи, които се променят в зависимост от движението ми в пространството и дъха на вятъра.
От жълто и охра, до червено и кафяво – колоритът ме обърква, но знам, че всеки символ е знак за мен – в минало, сегашно и бъдеще време. Знам, че е и тайна, която трябва сама да разгадая. Като всяка заблуда в живота. Като всяко вчерашно обещание. Като дума, издълбана с руни в камъка. Като старата тъга, чиито стъпки още чувам наблизо. Като любовта. Любовта, вече осветена от всичките цветове на октомври.
Знам, че след малко листопадът ще я опакова. Любовта - като подарък за някой - в лъскава, сияйна кутия...Само че, сърцето не е писмо, което можеш да получиш до поискване.
Balgodarya za udivolstvieto! Koga da o4akame knigata!
17.10.2010 11:33
che i az se chuvstvam obseben ot esetata!
23.10.2010 23:09