Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2010 11:38 - Изкачването
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 1989 Коментари: 8 Гласове:
7

Последна промяна: 10.09.2010 13:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Слънцето - вече на най-високото, недостижимо място…Толкова нагоре, че го виждаме  в самото дъно на небето. Не можем просто да го изкачим като връх. А искаме, много искаме да преодолеем докрай искрящия опасен вертикал.

Слънцето – самият огън, разпален докрай, пулсира, трепти, вибрира. Излъчва цялата жега на света. Цялата космическа горещина. Отблясъците му влизат във всяка клетка на пространството. И затова светът днес изглежда ослепителен, сияен, разточителен.

Пейзажът е с огромен нимб, който го прави напълно измислен. Достоверни сме само ние, които успяхме да се хванем здраво за златното въже, за да започнем изкатерването нагоре. Поемаме докрай въздух, стягаме мускули и с тласъци тръгваме. Мъчно и бавно в началото, после - все по-леко. Не бързаме, защото до залеза има много време…

Толкова е прекрасно нагоре! Усилието вече носи други усещания. И чувства.Това не е стръмнина, а отвес, свързващ земята с небето. Безумно и сладко е желанието ни да преминем отвъд тази гореща линия. Дори да изгорим!       

Във високото всяка капка пот е тежка жълтица. И дрехите ни са покрити със  златен варак. Богати сме, както никога. 

 Светлината отгоре не пари, а даже ни дърпа – помага ни в катеренето. Оттенъците й променят цвета на очите ни – от жълти и кехлибарени, до зелени, сини и виолетови...

Сърцата ни вече пулсират в един ритъм – досущ барабан, който удря учестено за тайствен магически танц. Изкачването вече не е само катерене, а опит на тялото и душата да се съберат в едно.

Казват, че спускането е по-трудно. Сигурно защото долу светът ни очаква настръхнал. Оставен от нас за малко, той не иска промени. Не обича рискове. Височини. Иска да сме приковани към своя си пейзаж. А и вече дъждът е спуснал решетката си…

 

 

 





Гласувай:
8


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. fenfen - Най-после!
05.09.2010 13:46
Очаквано, много очаквано. Бях загубил вече интерес към blog.bg заради твоето дълго отсъствие. Благодаря, както виниги, право в сърцето!
цитирай
2. анонимен - Lwbovta e tuk naistina istinska i krasiva!
06.09.2010 17:30
Samo 4eta v bloga i ne moga da povyarvam
4e moje taka da se pi6e tuk
blagodarya
za dumite
koito vseki si misli
no ne mojeot nas taka da gi kaje!
цитирай
3. анонимен - :)))
07.09.2010 20:48
Страхотно написано!
цитирай
4. troli - И аз искам да се изкачвам нагоре нагоре...с теб
08.09.2010 00:17
Тук става дума за свободата на избора изобщо, не само в любовта!


цитирай
5. анонимен - саом читател
10.09.2010 12:18
Свободата на избора е най-същественото решение в един живот. Няма значение за какво се отнася. А любовта, а любовта, е част от него...
Страстно, чувствено, убийствено е написано!!!
цитирай
6. анонимен - Благодаря!
10.09.2010 16:19
Такива есета докато има все още нищо не е загубено
Чудя се кой е този, който е гласува с отрицателен вот
Невъзможно е да не харесаш текста
цитирай
7. анонимен - Bez psevdonim
15.09.2010 00:38
Da otvorim sarceto si, a ne da go zaklw4vame, tova e tuk e poslanieto!
цитирай
8. анонимен - без коментар!
24.09.2010 13:18
всичко тук е написано няма за добавяне страхотно
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1709526
Постинги: 2320
Коментари: 1256
Гласове: 6253
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол