Спомените…Отскоро се опитвам да ги намеря и върна при себе си – всичките, до последния.
Навеждам се над смрачената бездна, опитвам се да я осветя и разгледам и ако е възможно, да видя всяка драскотина и петно по неравния, потъващ и нагъващ се непрекъснато неин релеф.
Искам да проследя очертаните с тъмно и светло щрихи. Та те са моят истински свят, в който трябва да надникна смело. Да се престраша да ги отделя един от друг, да ги разпозная и отлича, а където е необходимо, да ги реставрирам достоверно, без да наруша геометрията и автентичността на линиите.
Спомените се наслагват като културните пластове в земята. И трябва да сляза там, в дълбокото и като археолог, методично и търпеливо да правя разкопки, за да се очертае и открои всеки следващ слой. А после да ги разгледам професионално, за да видя стратиграфията на живота си. Така ще разбера истински себе си - от дивото тъмно варварско време, до просветените светли периоди на цивилизацията.
Възможно е и да съм ги приспивала умишлено години наред. И те да са заспали своя стогодишен сън и да очакват някой да ги разбуди с нежна целувка.
Вярвах, че без тях ще съм безгранично свободна. Но единственото, което чувствам сега е, че съм нежива. Усещанията ми нямат сила и смисъл, а са като лошо съчинени измислици.
Затова станах ловец и колекционер на спомени. Почнах да го правя и наяве, и насън.
А те, милите, са се отдалечили толкова много, че не мога изобщо да ги улавя. Лутам се из пространствата, взирам се във всеки, според мен, съществен детайл в пейзажа, за да ги открия. Явно ги няма наблизо, явно са се изгубили във времето. Излетели са някога и люшкани от ветровете, са се разпилели.
Как ли са живели навън толкова дълго, съвсем самички? Треперели са, затрупани в снеговете, зъзнели са под ударите на ледения дъжд, изгаряли са от жажда в жегата. Изкачвали са зеленясалите склонове на деня и са се спускали стремглаво по стръмнините на нощта. Непрекъснато над тях е висяло празното небе, без гънка от птица. Били са толкова самотни…
Но знам, че въпреки всичко, са оцелели, защото са се сгрявали от топлите отблясъци на изгрева и залеза и са се къпали в меката лунна вода под звуците на вечно будуващите нощни птици.
Вярвали са, че ще ги потърся рано или късно, за да се завърнат при мен завинаги. Всичките. Като победители.
21.02.2010 12:38
21.02.2010 19:40
22.02.2010 10:22
готини парчета
22.02.2010 16:51