Миналата вече година, през месец декември, имаше две необикновени небесни събития. Изгря Синя-та луна - на 2 декември и на връх Нова година. Феноменът Синя луна се случва изключително рядко. Очаква се да се появи отново през 2028 г.

Според астрономите, тазгодишната Синя луна е необикновено красива, защото в момента Земята се намира по-близо до слънцето и затова в нея се  отразява повече светлина, блести по-силно от обичайното и изглежда по-голяма.

Луната не е синя на цвят, но се назовава така още през средните векове. Фразата "синя луна" произлиза от средновековния английски език и се  е използвала, за да се покаже, че явлението е изключително.

В английския все още се употребява изразът "once in a blue moon" (буквално - "веднъж на синя луна"), когато се говори за специални и необичайни явления.

            Тази луна наистина може да се нарече палач на мрака. Нощта, разрязана от светлината й, вече не е дълбока и пълна с неочакваности. Нощта е видима и всичко в нея е разпознаваемо.

Тази луна е обла, ярка, узряла.Все още неотхапана, тя напомня сочен плод, отгледан сигурно в райските градини.

Тази луна, носи в пейзажа уж забравената стара тъга. Вече почти вярвах, че сиянието й е само подробност в нощта. Сега обаче то изяснява всеки щрих и навън, и вътре в мен.

Тази луна, излъскана и бляскава, като автентична антична монета, е недостижима и непредвидима. Сама избира местата си върху небесното кадифе, защото е докрай свободна.

Тя е най-мистичното тяло в моя космос. Зная, че е истинска, но винаги, когато се появи, вярвам, че светът става друг. А сънищата ми тогава изпреварват събитията.

Дори сега съблеченият орех отсреща е коронясан и златния му ореол с отблясъците си прилича на огромно коледно дърво. Неочаквано. И само за през нощта. Точно сега, и точно тук, когато горе, на високото, е луната. Синята луна. И под нея минават животът, моят ад и рай, моята любов.