Постинг
19.12.2009 15:13 -
Свободата и врабчето
Градското врабче – безгрижното божие творение. Почти незабележимо, но без него пейзажът никога няма да бъде завършен.
Живее във всички сезони. На вид, беззащитно и слабо, всъщност то е жилаво и несломимо.
Снощи не се изплаши и от виелицата навън. Кацна на един гол клон отсреща и стоически наблюдаваше властните движения на снега. Сега нямаше романтично танцуващи снежинки, а ледена вихрушка, превиваща короната на ореха.
Ударите на вятъра караха единственият очевидец навън постоянно да потръпва, но не го уплашиха.
Врабчето се беше сгушило в перушината си. Заприлича на малко, свито на топка, паднало от небето ангелче, посивяло от софийския смог.
Бурята го люлееше безучастно, мъчеше се да го прогони, но то не се предаваше. Нали е свободно създание! Беше избрало да е там. Нощта му беше обител. И я изпълваше с живот.
