Прочетен: 790 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2009 13:28
Вятърът – вече подивял, разбърка пейзажа. Облаци, листа, прахоляк, сменят местата си и пространството става друго. Здрачът, винаги магичен и необясним, засили усещането, че светът отново ще ни изненада.
Вятърът - това неуправляемо чудо, дяволито преследва подтичващата по улицата жена, явно закъсняла за вечерята вкъщи. Роклята й се носи свободно като червен балон из въздуха, а самата тя сигурно е разбрала, че още малко й остава, да полети към небето.
Внезапно косата й се разпилява, шнолата пада някъде, а къдрите й се пръскат на воля, сигурно, за да може, той, вятърът, да си играе с тях…
Светът е като в люлка – нагоре, надолу, люшнат, ту силно, ту леко. Светлината на уличните лампи чертаят нестройни дъги и линии в настъпващия мрак. А облаците, облаците, като завеси затварят небето. Знам, че вятърът непременно ще издуха този, който крие луната. И тогава златният кръг не просто ще раздвои мрака, а ще внесе нотка мистичност в настъпваща нощ.
Само в природата красотата е непресторена! Дори звуците на неуморния вятър се чуват като мелодия – приближаваща и отдалечаваща се. А луната гледа отгоре- обла, ярка, топла. Свети като прожектор преди представлението на нощта.