Нощта е гладна - лакомо поглъща улиците, къщите, градините и мен.
И въздухът е сякаш вдишан целият - навярно нещо друго те привлича в него и той изгубва своя смисъл и го няма.
И мракът е измамен - смътно очертава някакви измислени релефи - без структура и география...
Нощта е клопка, с мирис всеки път различен. Упойва ти сърцето и краката ти се подкосяват. Простото устройство щтраква, но само, ако искаш.
Нощта е с вкус на черен шоколад. И любовта горчи, а уж е сладка, сладка...
Отново като мрак се разтопяваш и после пагубно изчезваш. До кога?
Сега напълно съм незащитена. Отворена отвсякъде. Тъжна, празна - като нощта.

докосна ме с всяка своя дума. Моног красиво и чуствено пишеш