Отваряй от време на време любимите си стихотворения! Знам по себе си, че усещането всеки път е различно, защото думите винаги ме докосват нежно като длан на обичан мъж...И сетивата и душата ми се отварят, както никога...
Нощем е...Тръгни в  мрака, като по непознат третостепенен черен път, далеко от конкретните очертания на пейзажа. Лутай се из лабиринтите му и ако се усетиш докрай своободен, значи си разбрал тайнството на прочетените куплети. И музиката ще дойде, тиха в началото, като тананикане, а после ще изпълни сърцето ти. Дълбоко вдишвай и издишвай, за да потвърдиш, че си много, много жив!