Това направо не се трае! Ама на нищо не прилича!
И тези тичащи в насрещното кокичета небезразличие...
Заплетени в косите ми звезди, слънца, комети.
Изгубвам се. Намират ме. Угаснат. Пак засветят.
Завинтени фантазии. Тавани от изкуствени небета.
Не се научих да се пазя от падащи предмети.
То пък бива ли толкоз! - патологично състояние.
Чак пък такава глупост! - никак да не внимавам.
Все ще ме връхлети отнякъде, (при толкова ъгли),
ще ме блъсне така, че въздухът ми изтръгва.
Ще ме разпарчетоса, ще ме сглобява дълго.
После ще се ядоса и може да ме захвърли.
После...Не му и мисля. После е нещо друго.
Сега съм толкова истинска. Докато се изгубя.
Докато цъфнат налъмите, изритани в тръните сивост.
Къде съм си дянала шапката? Виках и предпазливост. 

12.01.2005г.

страхотно е!

Браво!

вярно, че има общо с оная във въздуха, сега като чета това сравнително отдавнашно стихче, което пък ми изкара една добра сума от един конкурс, леле, ако всичко, което съм написала имаше такъв паричен еквивалент щеше да ми хвърка шапката дето я няма ;))), та, четейки го, ми напомня на Маргарита Петкова като стил - с уточнение, че тогава, когато съм го писала, не бях чела нейни стихове, по-късно ми попадна, разбира се хъсът е много по-малко, аз съм по-несмела и не така категорична, но се лаская, че в няколко стиха се доближавам до изказа и съвсем без да искам...
инак много поетеси пишат ала Маргарита Петкова

ето едно нейно, което харесвам

ПЛАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ

За да си гледате вашата работа,
вместо да ме предъвквате тайно:
кога съм силна, кога слаба,
кога съм трезва, кога - пияна,
с кого се смея, кого оплаквам,
кой ме целува в тъмното,
кой ми заспива на рамото ласкаво,
под чии мигли осъмвам,
с колко захар си пия кафето
и кой ми вгорчава дните,
наистина ли са дяволски светли
очите ми ненаситни,
кого наяве наричам "мили",
кого ранявам с усмивка
и каква е все пак фамилията
на Оня Иван - от стиховете ми,
дали във Петрич или във Варна
ще пална някому къщата,
ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.
Внимавайте като преглъщате.
Маргарита Петкова

Ето и едно на Миряна Башева, която също харесвам, и на нейното ми напомня, като ирония и замах


НО ПАК Е ПРОЛЕТ!

Ужасно! Но пак е пролет.
(Така се случи и лани.)
И пак в градинките бродят
малки престъпни желания.
Искам да тъпчем тревата!
Искам да кършим клони!
Не ни ли тъпче средата,
дето сме й околни?
Не рухна ли клон – пословичен,
дето сме много на него?
Кой от нас беше в повече –
излишен като Онегин?

Искам безумства! Чу ли ме,
стара досадна етика?
Не чува...И вятърът брули
душичката на небето.
И само на сантиметри
звезда се търкулна. (Pop-star.)
И малко ми стана ретро,
сякаш се влюбвам в по-стар.
По-младите страстно бродят
и диво цъфтят липите.
Не трябваше да е пролет...?
Добре, че мене не питат.

Миряна Башева