Отварям от време на време любимо стихотворение и всеки път имам чувството, че  преди не съм го чела.
Вървя по непознат черен път. Не виждам нищо пред себе си. Неусетно потъвам във фунията на бездънна космическа дупка. Летя към дълбокот...