В помръкналия следобед -опушена черква,
стенописите са с обичайните сцени:
Върху купола кацва гълъб и от перата му 

 
Нямам друго за тъгата,
освен двата облака в очите ти,

Винаги съм била много далеко от математиката, за жалост, 
но изпитвам респект от всеки, който с лекота я разчита.
Разбрах, че днес, 14 март 2015 година, е Денят π, защото 

"Снежинка, кацнала на миглата ти.
Преди да я разтопи дъха ми."
от книгата "Свободни като въздуха", 2014

Петък. Светлината ме буди. 
Винаги я чувствам като ласка.
А днес, внезапен лъч падна върху чекмеджето на бюрото. 

І.
Бургас е в мъртвия сезон отдавна. 
Декември. На мъглата силуета

Снегът е тук.  
Следобедът, вече пренаселен от него, просветва.
Светът се затваря между подвижни бели отвеси. 

Снегът вали, вали нагоре.
Изкачва тихо мрака. 
Кварталите на ада побеляват.

лепне зората
сок от ягоди пръска
зад прозореца

Букви 
по двойки
врабче на снега

Тихите часове. Тези, в които идва тъгата. 
Прониква в мен заедно с въздуха. 
Усещам дори вкуса й. Устните тръпнат.