Тук ще се опитам чрез кратки и дълги форми да покажа усещанията си за времето и за пространството - отвътре и вън
Постинги в блога
02.04 15:41 -
2
"Отворен финал" -
вече и в големите книжарници
вече и в големите книжарници
02.04 11:57 -
2
В Страстната седмица -
мъчният път и към себе си
Харесване
мъчният път и към себе си
Харесване
02.04 10:52 -
2
— Кай, миличък Кай! Най-сетне те намерих!
Но Кай не се помръдна и продължаваше да седи все така неподвижен и вцепенен от студ. Тогава Герда заплака. Топлите й сълзи покапаха по гърдите му, проникнаха в сърцето му, размразиха леде...
Но Кай не се помръдна и продължаваше да седи все така неподвижен и вцепенен от студ. Тогава Герда заплака. Топлите й сълзи покапаха по гърдите му, проникнаха в сърцето му, размразиха леде...
01.04 23:43 -
1
Скъпи приятели, думата е сила.
Ако знаете колко много енергия събрах от вас,
как за един ден се почувствах като един Давид с прашка в ръка,
Ако знаете колко много енергия събрах от вас,
как за един ден се почувствах като един Давид с прашка в ръка,
01.04 13:59 -
1
Благодаря, Дора, радвам се, че "Отворен финал" ти е харесала. Dora Pavlova
·
·
31.03 23:48 -
1
Скъпи приятели,
Цветница е почти национален празник -
почти във всеки дом има жена с име на цвете. Затова за жалост, не мога да ви поздравя персонално. Моля се само да сме здрави и светлината
Цветница е почти национален празник -
почти във всеки дом има жена с име на цвете. Затова за жалост, не мога да ви поздравя персонално. Моля се само да сме здрави и светлината
31.03 19:09 -
Отношения в пространството
Небе
в четириъгълник
Капандура на мансарда
в четириъгълник
Капандура на мансарда
30.03 20:29 -
30
В самия край на месец март,
някой несетно го опакова
И през паяжината
някой несетно го опакова
И през паяжината
29.03 23:19 -
29
Усещане за Цветница
29.03 23:17 -
***
Отворен финал
Краят се отлага
За теб
Краят се отлага
За теб
28.03 09:58 -
28
Пре/раждане на пролетта
В един изгрев
28.03.2018
В един изгрев
28.03.2018
27.03 21:58 -
Само за почитатели на спомени
Някога отпратих спомените си. Едните като птици отлетяха към друго небе. Останалите – кротки мравчици, поеха по тъмните лабиринти към долната земя. Сега се опитвам да ги извикам и да ги върна тук – вкъщи.
Поглеждам през пук...
Поглеждам през пук...
