Някога, по времето на Перикъл,
се давали два обола на всеки, който иска
да гледа театрално представление в одеона.

Времето расте -
дете, над което денонощно бдя

Мъдростта?
Отдавна затворена
В дълбокото - между пластовете

Нощта е гладна - лакомо поглъща
улиците, къщите, градините и мен.
И даже въздухът изгубва своя смисъл.

Въздухът
се пълни с кръв
И отново пейзажите се раждат

Всяко зрънце -
     любов под слънцето
                                    Нар

Вчера - тебеширени букви
                               Днес - вече думи
                                               Утре - цяло изречение

Залезът -
           шалът
                за малката ми черна рокля

В очакване на съня -
тайното място за срещи

Синьо –
като тъгата

Петънце от мрака
Върху листа
Точка на изречението

Мелодии
без посвещение
Код щурец